Постинг
25.09.2007 11:59 -
Прегръдка недовършена
Постоянно се връщам там. Може да е клише, но аз го живях и ми беше хубаво.
Нощта на плажа.
Звездите! Толкова много звезди. Дори падащи звезди имаше! Успях ли да си пожелая нещо?
Луната! Толкова близо до нас, истински червена, изтъняла съвсем.
Вълните - пулс - морето е живо! Земята е жива.
Вятърът... Скривам се от него, прегръщайки те... всъщност, теб скривам :)
Плахо, нежно, леко...
Усещам аромата на онези тлеещи пръчици, пропил се е в блузата ти.
Стоплям се отвътре. Превръщам се в твоя дреха. Щастлива съм :)
И другите наоколо - хубаво е, че са тук - весели, поуморени от купона, но все още припяващи :)
И докато си тръгвахме, вървяхме прегърнати, слушах те как дишаш и не исках да те пускам и да спя сама!
А на следващия ден, когато те видях, толкова много исках да те прегърна, че изпитах болка и се сковах. А ти не ме прегърна.
Само ме гледаше и се опитваше да отгатнеш дали си спомням нещо от снощи.
Бях си намислила думи, но нищо не казах. Нищо за предната нощ. Само ти се усмихнах.
Оправдах се пред себе си с присъствието на другите, но и когато останахме сами, пак нищо не казах. Ти също.
Не си донесох мидички от морето, а една порядъчна доза неудовлетвореност. Вече я изконсумирах, а хубавият спомен се оказа с по-галям срок на годност - за щастие! :)
И сега много често се връщам там - в прегръдката...
И си я пожелавам отново и си я дорисувам с целувка...
:)
Нощта на плажа.
Звездите! Толкова много звезди. Дори падащи звезди имаше! Успях ли да си пожелая нещо?
Луната! Толкова близо до нас, истински червена, изтъняла съвсем.
Вълните - пулс - морето е живо! Земята е жива.
Вятърът... Скривам се от него, прегръщайки те... всъщност, теб скривам :)
Плахо, нежно, леко...
Усещам аромата на онези тлеещи пръчици, пропил се е в блузата ти.
Стоплям се отвътре. Превръщам се в твоя дреха. Щастлива съм :)
И другите наоколо - хубаво е, че са тук - весели, поуморени от купона, но все още припяващи :)
И докато си тръгвахме, вървяхме прегърнати, слушах те как дишаш и не исках да те пускам и да спя сама!
А на следващия ден, когато те видях, толкова много исках да те прегърна, че изпитах болка и се сковах. А ти не ме прегърна.
Само ме гледаше и се опитваше да отгатнеш дали си спомням нещо от снощи.
Бях си намислила думи, но нищо не казах. Нищо за предната нощ. Само ти се усмихнах.
Оправдах се пред себе си с присъствието на другите, но и когато останахме сами, пак нищо не казах. Ти също.
Не си донесох мидички от морето, а една порядъчна доза неудовлетвореност. Вече я изконсумирах, а хубавият спомен се оказа с по-галям срок на годност - за щастие! :)
И сега много често се връщам там - в прегръдката...
И си я пожелавам отново и си я дорисувам с целувка...
:)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 427
Блогрол