Отидохме там привечер.

Катерихме се, слизахме, седяхме горе на високото върху едно одеяло. Одеялото - покривка, наметало и осигурително въже...

Пихме бира и ядохме някакви неща. Събирахме си боклука в плика.

Гледахме луната... луната - почти пълна и много ярка... Гледахме нощното небе, луната, звездите... Голямата (или Малката?) Мечка, Лебед...
Гледахме скалите, крепостта, гората - върховете на дърветата като езеро, градчето долу, преминаващи светлини по пътя, две полицейски коли, фенерчето на пазача... "Има ли някой?"...

Мълчахме, говорихме, слушахме, смяхме се...
Облягахме се на нечие рамо, на нечие коляно или седяхме сами... стремяхме се към близост и бягахме от докосване...
Потръпвахме в студената прегръдка на вятъра.
Спомени, сънища, митове и легенди... Страхове - победени...
Споделяне, доверие...

Полунощ, един час, още малко...
Тръгваме, слизаме, катерим се... "Хвани се с две ръце!"... "Дишай!"...
Успяхме :)

На влизане в града разбирам, че съм си изтървала портмонето с документите, парите, ключовете от къщи... Другите не чуват, връщаме се само двама. Намери го. "Благодаря ти"
Напрежение.
Виждам другите. "А, те са ни чакали и после са продължили..."
"Вече можем да слезем на улицата"

Настигнахме ги. Изпратиха ни до вратата.
Искам да ги прегърна всичките с благодарност...