Сбъдна се моят мечтан летен неделен следобед.
Дълъг, мързелив и напечен от слънцето.
Един хамак, опънат на шарена сенчица между крушата и вишнята.

Днес имаше един такъв момент...
Тръгвах си от работа и се чудех в коя посока да поема.
Две възможности - да се прибера вкъщи или да се присъединя към една шумна компания, която вече се беше събрала.

Хубаво е, че плаках тогава.
Това беше хабер от онази част от мен, която не чувам.
Значи - чух - вик.

Откакто сляхме двете групи, започна да ми става трудно да тренирам.
Напрегната съм, не мога да се съсредоточа, притеснявам се, загубих желание да изпробвам нови неща, да уча...
Иде ми да се откажа, докато не се сформира отново група за нач...

"Какво се е случило?"
Не знам, не знам... Случили са се толкова много неща за тези 5-6 години... От къде да знам кое от тях е?!
А може да е било и преди това? Ти мислиш, че не е било преди това, защото тогава не съм била такава.